Приеха ме да уча !!! И сега какво ...

И така както обещах ще разкажа горе-долу какво се случи през последните години. Едно от съдбоносните неща е, че ме приеха да уча отново ,но сагата е голяма. Без да навлизам в твърде много подробности около обстоятелствата , на 25-26 години реших,че искам да пробвам един последен път да кандидатсвам медицина в МУ-Варна да знам ще ставам ли лекар и ли няма. Трябва да вметна ,че жена ми 100 пъти ме пита дали съм сигурен, че това искам и ме предупреди с достатъчно силни думи, че е трудно (меко казано). Всеки който е кандидатсвал медицина е запознат с процедурата, но за тези които не са ще кажа, че хората (учениците в училище основно) се подготвят по 3-4 години с уроци и какво ли не за тези кандидатстудентски изпити, а аз реших декемрври месец, че ще се подготвя сам. Започнах да уча по химия и открих, че не знам нищо от 7 -ми клас нататък. Абсолютно от нулата започнах с химията и след един месец вече бях готов да се откажа, а след два месеца получих най-примамливото предложение за работа, което и сега 4 години след това все още обмислям :D .Та след като видях, че сам надали ще се справя се свързах с 6 учителя по химия. Отговорите които получих варираха от " Заета съм" , "Късно сядаш да се подготвяш, не можеш да се справиш за толкова малко време" , " Много си възрастен " и любимото ми " Не ти ли стигна колежа? " . Тука ще вметна, че в колежа кандидатствах два пъти и на вторият път ме приеха по второ желание специалност "Медицински лаборант" , което нямах понятие какво е,но все пак го завърших и работих ( с кеф ) . Та да се върна на основната тема - амбицирах се от отказите на преподавателите и си изградих система за концентрирано учене по 6 часа на ден. Запознах се с абсолютно всички статистики за кандидатстудентските кампании в цяла България за специалностите медицина, дентална медицина и фармация за последните 12 години и пресметнах точно колко усилия трябва да положа за да се справя, въпреки че шансовете не бяха на моя страна, още повече, че кандидатствам с четворки от училище. Много хора ми казаха " Е, ти си момче, при вас е по-лесно". По-лесно е , но не и за тези които са с ниски оценки от училище и не са мислили когато е било време. Системата ми за учене се оказа достатъчно успешна и за 3 месеца успях да се подготвя за предварителния изпит по химия на който изкарах точно 3.15 ,което за човек който започва от нулата с химията и няма учител за подготовка си е чисто постижение. Тук е моментът в който искам да благодаря на създателите и учителите на сайта ucha.se , който ми помогна да науча основите в химията.  Оттук насетне по мои изчисления ми остана само да изкарам 5 по биология и съм 100% вътре . След 3 седмици интензивна подготовка успях да изкарам 4.85 по биология и най-после всичко за мен приключи. Всичко беше изчислено и нямаше никакъв шанс за неуспех. Бях се зарекъл да направя 2 неща като ме приемат - да си купя пиано и да меся хляб 40 дена всеки ден. Почувствах, че съм се справил и закупих пиано ( на което и до ден днешен се уча да свиря разбира се без учител ) и започнах да меся хляб всеки ден. Излезе първото класиране и ми се откачи мандибулата. Балът за медицина за мъже не е бил толкова висок от 12 години. Нямах никакви шансове ,но въпреки това не загубих надежда. На 40-тия ден от месенето на хляб излезе 6-то класиране за фармация. Имаше само 2-ма приети и един от тях бях аз. Радост до небесата!  И така дойде първият учебен ден и въпреки ,че се бях запознал с това , че ще изучавам най - омразните за мен предмети , а именно химия, физика и математика , дори не подозирах какво точно ме очаква. Първи учебен ден и осъзнах каква грешка съм направил да се запиша. Но бях казал дума - каквото започна тази година ще го завърша. И ето сега съм в сесия, 3-ти курс фармация. Остават ми още 2 години и 4 месеца до държавните изпити за евентуалното ми завършване. В продължение на почти 3 години не мина ден в който да не се оплаквам от решението ми и да искам да напусна фармацията и да се върна към лаборантската професия. " И това ще мине " ... Изводът от тази ситуация не е един ,но и още предстои да науча за живота от вземането на това решение и надявам се като завърша всичко да си е струвало. Най-вече се извинявам на жена ми за всичко на което я подлагам и й благодаря за силната подкрепа, която съм сигурен,че единици жени биха направили за мъжа си. Благодаря! Това е моята история относно второто ми и надявам се последно образование .

Ако желаете да ме подкрепите да следвам мечтите си може да почерпите едно кафе с този линк, а какви всъщност са мечтите ми ще научите в следващите постове :) - https://www.buymeacoffee.com/ufoguy

Разходка на битака ( бит пазар , flea market ).

Здравейте приятели! Днескашната публикация няма да има снимки, защото се оказа,че на мястото което посетих е забранено снимането. Ще се опитвам да пресъздам картинката с думи. Бит пазар, битак или още клошинг или flea market е мястото на което се събират всякакви хора ( без предубеждения това са си 90 % цигани ) , разстилат (или не) разни платнища по земята на улицата,до казаните за боклуки, по калта и къде ли не и стоварват всичко що е намерено по казаните, крадено или наследено. Нека започна историята от самото начало... идеята да отида на бит пазара ми дойде след като следя от дълго време цените на игрите в сайтове като olx и базар БГ и си казах,че може на такова място сред боклуците да открия това което търся и то на много по-ниска от пазарната цена. Тъй като неформално колекционирам стари електронни игри и дискети с моят приятел и кръстник отпрашихме след почти никакво приготовление събота сутринта към местопрестъплението. Голяма тайна е във Варна къде се намира прословутия бит пазар. Ами намира се под зеленчуковата борса. Това ми е обяснението като човек, който не е много запознат с града в който живее.  На всяка крачка се чуват пазарлъци и чалга, а миризмата във въздуха е запомняща се, но не е особено неприятна. Продават се стари монети, техника, стотици счупени телефони и таблети, колела, всякакви домакински потребности, инструменти, монитори, телевизори, дори и пакетирана храна и анцузи. След кратко обикаляне най-после намерихме заветните дискети, които бяха моята цел. Пазарлъка започна . Соча две дискети и казвам на възрастната продавачка " За колко ги даваш ?" Замисли се за миг и каза " 4 лева ти ги давам двете " . Мисля си " О,Боже,първият ми пазарлък,а аз се притесних вече". Клекнал подхвърлих дискетите и казах " По лев ти давам за всяка " и си тръгнах след като чух "не". След мен започнаха виковете " Ти какво си мислиш,че ще ти ги дам за 2 лв ли? Тука един човек всеки ден ги купува" . Продължаваме с приятеля ми и обсъждаме как ще ги купя след 5 мин,ако още са там и не правим и 10 крачки при което бабата се провика " Момче,момче,дай двата лева и ги вземай". След като разгледахме всичко и междувременно се включиха нови играчи на пазара стигнахме до края където открихме една стара "СЕГА" . Изглеждаше страхотно! Не знам обаче, защо реших,че няма да я купя за 7 лв ,а тя дори и да не работеше щях да си избия парите,защото към нея имаше бонус две дискети и отделно от едно малко циганче купих една още за 1 лв. В крайна сметка всичко приключи, 2 от 3 дискети работят и ние с приятеля ми бяхме доволни и си набелязахме стока за следващи ходения. Плейстейшъни за 10 лева, музикални инструменти и прочие само чакат своя купувач. Тъй стана обаче,че дали от кафето което пих след 18 ч или по причина,че мислех за изпуснатата супер изгодна оферта на сегата , не можах да спа като хората. Нямам търпение за следващото си пътуване към клошинга.

П.С - Ако желаете да подкрепите развитието на блога и всичко друго с което се занимавам, можете да ме черпите едно кафе :D - https://www.buymeacoffee.com/ufoguy

Метален барабан ( Steel tongue drum )

Здравейте приятели! Една от многото мои страсти са музикалните инструменти и разбира се музиката, която може да се създаде с тяхна помощ. Уви въпреки,че имам толкова много музикални инструменти не съм добър в нито един,но това не ми пречи да изпитвам удоволствие когато свиря. Та днес ще ви разкажа за един от странните инструменти които имам и как се сдобих с него. Преди 7-8 години жена ми ме запозна с музикален инструмент, който прилича на летяща чиния и се нарича hang drum . В интернет изслушах доста клипчета,но цената му не беше никак по джоба ми. Хенг барабанът се произвеждаше тогава само по поръчка и цената му варираше между 1000-2000$,сега е малко по-евтин,но пак си остава скъп. За щастие любимите ми приятели китайци са изработили евтин вариант наречен Steel tongue drum.

Успях да си закупя инструмента по ebay , но се наложи и да се запозная с горчивата страна на покупките по интернет, а именно всички допълнителни такси и бюрократщина. Самият барабан струваше 90 $ , но тичайки насам натам в последните работни часове на митницата в крайна сметка след 3 часа тичане, нерви и разправии с неблагоразположените лелки работещи на там, успях да заплатя допълнителните 20% ддс и 16 лв за освобождаване на пратката и няколко дена след това получих обаждане,че мога да си получа барабанчето. За мое щастие получих точно това, което исках. Така и не съм се научил още да свиря на този инструмент, но силно се надявам, че интересът на жена ми към него ще се засили и това ще бъде основният и музикален инструмент. Е хайде ще ви оставя дотук с тази история и ще споделя клипче от момента в който го получих и разопаковах, както и такова на което "свиря" и малко снимки. Желая на всички прекрасен ден и както винаги God bless and happy painting! 

Завръщането ,ама не от карантината а към природата

Здравейте приятели! Минаха години от последния ми пост, но какво да се прави. Човек мина ва през какви ли не неща. Ще ви разкажа в някоя от следващите публикации с какво се занимавах през тези години, но нека днес да поговорим за друго. 2020 година ни изненада с COVID-19 (само го споменавам да ми остане спомен) и сега след като мерките от карантината най-после започнаха да се отпускат можем да се посветим на това да загубим някое килце, което сме натрупали при почти двумесечното стоене вкъщи. Моята огромна радост е, че от няколко дена морската градина във Варна е отворена. Като всеки друг неразбрал бързах да отида с колелото да покарам,че натрупах и аз доста излишни килограми и ме сърбят стъпалата за приключения. Уви , не успях да карам, защото през деня е позволено за майки с деца и кучета,а вечер и сутрин за индивидуално спортуващи. Върнах се вечерта и за моя не особено голяма изненада открих стотици,ако не хиляди хора препълващи морската градина и плажа на Варна от край до край. Успях все пак 2 дена подред да карам по 35 километра и открих ( преоткрих) това което всъщност ми беше липсвало толкова време. Не беше липсата на движение, защото аз така или иначе си спортувах редовно у дома. Липсваше ми природата. И то не от вчера, а като цяло последните години почти скъсах връзката си с природата и желая да поправя тази грешка. Въпреки,че излязох с цел спорт, карайки колелото видях безброй красоти. От цъфналата глициния до малките птиченца, морето, камъните, вълните, залеза и прочие красоти. Надявам се занапред заедно да се завърнем към природата и да споделяме преживяванията си. Очаквайте много истории занапред в иначе малкият ми и не особено поддържан блог. Благодаря ви,че четете! Ако имате интерес в скоро време ще намеря начин да оставя някъде и instagram профила си и другите социални медии. 

На риболов за първи път.

Днес за първи път отидох на риболов. Е за втори, но предполагам, че първото ми ходене в 9-ти клас с въдица, която хвръкна във водата след първото замятане и стръвта ми беше от цветни кабелчета, не се брои. Днес имахме пълна кофа. Аз нищо не улових, но Денислав удари джакпота с 5 риби.  Ето и клип :

Defence vs frontal kick ( mae geri )

Васил Тепеделенев - инструктор

Здравейте! Днес желая да споделя с вас сайта на моят брат. Ако се интересувате от тренировки, отслабване, здравословен начин на живот, хранителни добавки и хранителни режими, стречинг и самозащита можете на драго сърце да погледнете и споделите този сайт. Благодаря!
Ето и самият сайт - Васил Тепеделенев

Живот, а не почивка.

Почивните дни са не за да спим и лентяйстваме, а за да живеем и трупаме знания и опит... стига първо да се справим с ежедневните грижи. Днес станах в 4:00 и за миг не се зачудих какво да правя сега след като съм бодър и не желая да спа. В момента се уча да "програмирам" и седнах на компютъра за час и половина да уча и работя по този въпрос. След това грабнах колелото и тръгнах в произволна посока. Проблемът е, че не съм много запознат с пътищата и тази произволна посока ме заведе до Белослав, а това не ми се понрави и реших да се прибера обратно, но все пак си покарах. По пътя видях доста плъхове, но красивото на днескашното пътуване беше изгревът и ятата птици (които пропуснах да заснема). Денят продължава, какво ли още ме очаква...

"Изморих се вече" е израз, който доста често чувам. И аз се измарям, все пак работя на няколко места и тренирам, но въпреки това продължавам. Колкото повече енергия влагате в полезни неща и не я пилеете за тревоги и за стоене пред телевизора, толкова повече енергия ще имате да вършите всичко за което сте мечтали. Условията, в които живеем са само препядствия към мечтите ни, но колко по-голямо е удоволствието като прескочим големия трап, отколкото като прескочим малкото камъче. Хайде стига съм размишлявал, време е за малко снимки:

Това тука е с почивките,които са около 10 мин. за целия преход.Програмката е Endomondo

Моят приятел портокалът

След като цъфна, върза и прецъфтя портокалът ми изгуби своите плодчета. Ще видите снимка от по-голямото портокалче по-надолу. Въпросът е дали растенията се привързват към хората или не? Според някои мистици всички живи същества образуват връзки помежду си, а отдавна е доказано, че растенията също имат мисли и чувства, макар и на по-примитивно ниво ( според учените). След като се преместих в новия си дом и оставих портокала при родителите ми, листата му бавно, но сигурно окапваха. Не остана много , но най-после реших да си го прибера и пресадя в нова по-голяма саксия. Мисля, че вече се чувства много по-добре. Ако желаете да видите как изглежда като цъфти можете да кликнете тук . Ето и малко снимки на портокала в момента :

Как блендерът промени живота ми + мляко от ядки и домашен сладолед

Някак в главата ми попадна идеята, че искам блендер и след дълги терзания най-накрая си закупих този, който ще видите в клипчето по-надолу. Какво промени блендера? Ами определено се увеличи консумацията ми на кисело мляко и плодове, защото най-честите комбинации, които бяха просто перфектни за разхлаждане в летните жеги, включваха кисело мляко, плод и мед. Интересната комбинация, която открих е между пъпеш и праскови с малко мед. Основното нещо заради което си закупих блендера беше да си приготвям мляко от ядки.

Приготвяне на мляко от ядки :

Процесът е изключително сложен. Необходими са ви блендер, ядки и вода. Оставяте 100 грама от желаните ядки да пренощуват 24-48 часа във вода, която е хубаво да излеете,защото обикновено не ни продават измити ядки и цялата тази мръсотия полепнала по тях после ще я ядем и пием. Сменяме водата отново със същото количество. Изсипваме всичко в блендера и подслаждаме по избор със захар, мед , фурми или някакви сушени плодове по избор. Пасираме и след това по избор прецеждаме ядките или си ги дъвчем заедно с питието. Пулпата ако не искате да я дъвчете можете да я използвате в приготовлението на различни десерти (може би и салати ? ). Млякото е вкусно и полезно. До момента съм приготвял от лешници и бадеми и всеки път постигам желания резултат и млякото няма нищо общо с това от магазина и излиза по-евтино.

Приготвяне на домашен сладолед:

Необходими са ви 5-6 банана , ~ 50 гр. какао, 100-200 ml вода или мляко и щипка фантазия (продукти по ваш избор, аз предпочитам ядки).

Ако желаете да консумирате студен, но не замръзнал сладоледът е необходимо предварително да оставите бананите за няколко часа във фризера.

Начин на приготвяне:

Пасирате желаните продукти и ядете веднага , след кратко охлаждане или след замразяване във фризер. Лесно, просто и вкусно.

 Ето и обещаното видео както и две снимки от количеството на бадемите, които използвах за мляко (2 шепи) и финалният резултат.

Кратка средновековна песен

Тези дни много ми се спеше, но същевременно с това много исках да свиря на китарата. Умората надви, легнах държейки китарата и нямах много място да правя движения с лявата ръка и реших да сменям 2-3 лесни акорда. Ето след като малко се разбудих какво се получи :

Пътуване до Шипка

Здравейте! Днес ще споделя с вас за моето кратко пътуване до връх Шипка както и до руската църква в самото градче под върха. Пътуването от Варна до самото градче продължи около 4 часа с кола и това си беше много неприятно (не обичам да пътувам с кола), защо още не са измислили телепортация??? След като пристигнахме на стълбите пред самия връх най-после поехме глъдка свеж планински въздух и се оправихме нагоре към монумента. Красота, прекрасни птички и растения видяхме по пътя и накрая този величествен паметник построен през 1934 г. За да не ви запознавам сега с историята на паметникът на свободата можете да прочетете малко повече тук . Второстепенна цел в нашето пътуване беше да си наберем горски плодове , но за съжаление сме изпуснали сезона с цели 2 седмици... но това не означава нищо , който търси - намира. Стига съм писал нека снимките и клипчетата разкажат повече, все пак 

1 снимка се равнява на 1000 думи. Уви преглеждайки сега снимките открих, че нямам снимки на цървата в село Шипка така,че ще трябва да се задоволите с тази статия . Величествена и прекрасна е нашата страна България и все се чудя на хората , които мечтаят да обикалят света, защо първо не обиколят собствената си страна. Имаме също толкова та даже и повече красоти от другите метани дестинации.

Кашкавал на фурна или къде греша в готвенето?

Здравейте! На работното си място много харесвам в столовата кашкавалът на фурна, който приготвят и реших да ги помоля за рецептата. Тъй като не обичам да работя с точни мерки при готвенето , а и в столовата готвачките готвят в колосални количества и не можаха да ми кажат точни мерки реших да експериментирам. Основните продукти за една тава са :

• 4-5 средно големи яйца 
• 300-400 гр. кисело мляко
• брашно (в моя случай на око)
• сирене
• кашкавал

Оттук насетне споделям, че моят опит беше провал от гледна точка на това, че обядът ми не бухна никак. Ще спомена също, че при първия опит сложих сода бикарбонат , а при втория не сложих и разлика нямаше видима.

Начин на приготвяне:

1. Включваме фурната да се загрее (проблем номер 1, моята фурна е 4-ри степенна "Раховец 01" и не мога да ви кажа в градуси точно на колко трябва да нагласите вашата фурна).
2. Разбиваме яйцата заедно с киселото мляко и към тях добавяме брашно докато получим лепкава, течна смес.
3. Настъргваме сиренето и кашкавала.
4. Разбъркваме.
5. Изсипваме в предварително намазнена тава- аз използвах масло и отгоре малко олио.
6. Печем до постигането на кафеникав цвят, без да изгаряме изделието.
7. Ядем.

Резултат:

Сега идва моментът на разочарованието. Силно се надявам на вас да ви бухне кашкавалът, но при мен не се получи така, въпреки това вкусът си остава също толкова добър. Можете да сервирате със салата от домати и краставици или с кисело мляко. По всичко си личи, че не съм професионален готвач, даже и аматьор ,но все пак както казват на олимпийските игри "Важно е участието". Благодаря на моята майка,чиито невероятен кулинарен блог можете да видите тук и на моята годеница за подкрепата,въпреки неуспехите ми в определени области. Разбира се не само на тях,но в случая с готвенето съм повлиян от тях.

Успех!

П.С- Не съм и предполагал, че някога ще правя кулинарна публикация и както винаги нямам и снимки за тази цел , но ще гледам да поправя тази грешка.... някой слънчев ден.

Нов дом - нови растения ! Орхидея фаленопсис

Стана повече от година откак пазех семена от орхидея поръчани от Китай и най-накрая ми дойде музата да ги посадя. Всъщност все си казвах " Първото нещо, което ще направя като имам повече пространство е градина на закрито." и ето , че най-накрая започнах тази градина. Днес споделям с вас снимки от моята орхидея фаленопсис. Доколкото съм запознат това е най-лесният за отглеждане в домашни условия вид и щом покълна при мен, значи наистина е така.

Покълване: 

       Методът, който използвам е много простичък , но в 90% от случайте дава положителен резултат. Между два памука слагам желаните семенца и ги поддържам влажни докато семенцата покълнат. Снимката е със семенца от мента, но така си покълвам босилек, боб, леща, репички, орхидея и люти чушки. Все още не съм експериментирал с други семена.

Ето и снимки от семенцата на орхидеята както и снимка от растежа за момента.Покълнаха горе-долу за 4-5 дена и сега вече е седмица откак съм ги посадил в тази пластмасова кутийка, която се опитвам да рециклирам някак. Ако някой е учуден,че орхидеята има семена да не се безпокои, защото и моята първична реакция беше подобна. 

Разходка с колелото до село Доброглед

След като години наред си мечтах за ново колело и срещнах подкрепата на близките си и прежалих спестяванията, най-накрая реших да си купя ново колело. Основната идея беше да мога да карам извън града и живот и здраве някой ден да обиколя България с колелото. Първото ми извънградско каране беше от Варна до село Доброглед като преминах през село Игнатиево. Ето няколко снимки от прекрасното ми преживяване, което накрая завърши с барбекю на което хапнах яйца и пържени картофи , но мисля, че този момент не съм го заснел, защото нямах идея да правя публикация в блога с това преживяване. За следващото извънградско каране си обещавам да снимам и споделя повече.

Фитнесът с Васил Тепеделенев

В подкрепа на моя брат желая да споделя с аудиторията, която чете блога ми следната страница във фейсбук. Става въпрос за предаване в което се представят различни фитнес упражнения и програми продуцирано от Драгомир Канев и с водещ предаването Васил Тепеделенев . Ето и линк към самото предаване- ТУК

Притча за двата вълка

Предвид това, че всеки ден сме във вътрешна борба за всичко случващо се мисля, че е подходящо да споделя тази древна индианска притча :

Един индианец разказвал на внука си как се чувства.

Той казал:

-Чувствам се всякаш има два вълка,които се борят в сърцето ми.Единият е зъл,отмъстителен и бесен.Създаден е от тъмна енергия.Другият е любящ,състрадателен и е създаден от любов и светлина.Двата вълка са в постоянна борба.

Внукът му го попитал:

-Кой вълк ще се окаже победител в битката в сърцето ти,дядо?

Дядото отговорил:

-Този,който избера да нахраня.

И мишките са красиви....

Ето една мишцица, колято забелязах да се лута насам-натам . Също така в защита на становището ми , че и мишките са красиви ви давам линк към филмче направено по приказките на Беатрикс Потър  , конкретно по приказката "Шивачът от Глостър" . Ето и клиповете  :

Емануел Сведенборг

Под индиректното влияние на мой приятел реших да споделя този филм за този надарен учен и "мистик" на име Емануел Сведенборг. Приятно гледане - Кликни тук за препрадка към филма

Цъфти!!!

Преди 2 години на рожденния ми ден добрите ми ученици, колеги и приятели от карате клуб Будошин ми подариха портокалово дръвче, което сега почти е цъфнало за първи път у нас. Голяма радост е това за мен, после предстои изкуственото оправшване, дано получа плодчета :) 

Какво забелязваме по пътя за работа?

Какво забелязваме по пътя за работа? Този въпрос изобщо някой задавал ли си е? Можете ли да предположите, че има толкова много хубави моменти от ежедневието си които изпускаме докато се притесняваме дори и за най-малките неща. Всеки ден около нас пеят птички, разхождат се всякакви мили животинки,растенията ни огряват с техните цветове и аромати, случват се прекрасни неща, виждаме жестовете на добрите хора към своите братя, виждаме изгрева и залеза, виждаме и чуваме толкова много неща....но не ги отразяваме по никакъв начин. Днес за пореден път минавайки през двора на Технически университет - Варна, реших да направя едно кратко клипче на котките, които всяка сутрин чакат някой да им занесе храна.Също така ще добавя и две клипчета, които снимах преди време след работа. Не се забелязва много добре, но имаше интересна дъга в небето, както и "странна" светлина на едно място като второ слънце.

 

Нищо особено

След като за пореден път Милена ме мотивира да работя по блога си, но въпреки това мисля, че нямам какво стойностно да споделя, реших да я послушам. Пускам този клип от неделната ми разходка миналата седмица в морската градина на Варна.

Който има нему ще се даде

Давайте от сърце, не очаквайте нищо в замяна и ще получите всичко от което имате нужда. Днес тази катеричка хапна от ръката ми и направи деня ми щастлив, но не успях да заснема момента на истината, все пак вижте клиповете :)

Карате клуб "Будошин"

Здравейте! Като инструктор в карате клуб "Будошин" желая да споделя с всички вас тези клипове от последната ни демонстрация на Анифест Варна от 12.2015г. Направо ще ви дам линк от блогът на моята половинка Милена. Карате клуб Будошин

Неделна разходка

Вчера цъкайки на компютъра и пропилявайки поредния почивен ден след дългата работна/тренировъчна седмица реших спонтанно при отправено предложение да отида на разходка в гората до село Доброглед (на ~15 км от Варна) . Наскоро си закупих книга за гъбите в България и се надявах да снимам много гъби , които после да сравня в книжката, но нямаше такова разнообразие каквото очаквах. Въпреки това ето какво грабна окото ми- изоставеното птиче гнездо, единственият минзухар сред нападалите листа и тези малки гъбки поникнали върху мъхест камък все едно това е умален размер на свят с всякакви чудни съзнания живеещи в него. И естествено не можем да пропуснам случайно падналото дърво докоснато леко с трион... проблемът е, че не беше единственото.