Завръщането ,ама не от карантината а към природата

Здравейте приятели! Минаха години от последния ми пост, но какво да се прави. Човек мина ва през какви ли не неща. Ще ви разкажа в някоя от следващите публикации с какво се занимавах през тези години, но нека днес да поговорим за друго. 2020 година ни изненада с COVID-19 (само го споменавам да ми остане спомен) и сега след като мерките от карантината най-после започнаха да се отпускат можем да се посветим на това да загубим някое килце, което сме натрупали при почти двумесечното стоене вкъщи. Моята огромна радост е, че от няколко дена морската градина във Варна е отворена. Като всеки друг неразбрал бързах да отида с колелото да покарам,че натрупах и аз доста излишни килограми и ме сърбят стъпалата за приключения. Уви , не успях да карам, защото през деня е позволено за майки с деца и кучета,а вечер и сутрин за индивидуално спортуващи. Върнах се вечерта и за моя не особено голяма изненада открих стотици,ако не хиляди хора препълващи морската градина и плажа на Варна от край до край. Успях все пак 2 дена подред да карам по 35 километра и открих ( преоткрих) това което всъщност ми беше липсвало толкова време. Не беше липсата на движение, защото аз така или иначе си спортувах редовно у дома. Липсваше ми природата. И то не от вчера, а като цяло последните години почти скъсах връзката си с природата и желая да поправя тази грешка. Въпреки,че излязох с цел спорт, карайки колелото видях безброй красоти. От цъфналата глициния до малките птиченца, морето, камъните, вълните, залеза и прочие красоти. Надявам се занапред заедно да се завърнем към природата и да споделяме преживяванията си. Очаквайте много истории занапред в иначе малкият ми и не особено поддържан блог. Благодаря ви,че четете! Ако имате интерес в скоро време ще намеря начин да оставя някъде и instagram профила си и другите социални медии. 

Пътуване до Шипка

Здравейте! Днес ще споделя с вас за моето кратко пътуване до връх Шипка както и до руската църква в самото градче под върха. Пътуването от Варна до самото градче продължи около 4 часа с кола и това си беше много неприятно (не обичам да пътувам с кола), защо още не са измислили телепортация??? След като пристигнахме на стълбите пред самия връх най-после поехме глъдка свеж планински въздух и се оправихме нагоре към монумента. Красота, прекрасни птички и растения видяхме по пътя и накрая този величествен паметник построен през 1934 г. За да не ви запознавам сега с историята на паметникът на свободата можете да прочетете малко повече тук . Второстепенна цел в нашето пътуване беше да си наберем горски плодове , но за съжаление сме изпуснали сезона с цели 2 седмици... но това не означава нищо , който търси - намира. Стига съм писал нека снимките и клипчетата разкажат повече, все пак 

1 снимка се равнява на 1000 думи. Уви преглеждайки сега снимките открих, че нямам снимки на цървата в село Шипка така,че ще трябва да се задоволите с тази статия . Величествена и прекрасна е нашата страна България и все се чудя на хората , които мечтаят да обикалят света, защо първо не обиколят собствената си страна. Имаме също толкова та даже и повече красоти от другите метани дестинации.

Природата е по-силна от човека

Природата е била,е и ще бъде по-силна от човека. В предната публикация споделих с вас снимка от отрязната слива, която посадихме с приятелката ми. Е днес споделям прекрасната новина, че и този път дръвчето устоя на човешкия напор. Пускам и една снимка с малки лястовички снимани очевидно с лошо качество. Прекрасен ден ви желая! 

Вечната борба

Човек винаги е бил в борба с природата за да си осигури удобства за живеене, но не е ли това прекалено егоистично? Природата ни осигурява предостатъчно блага с които да живеем, защо алчността на човека погубва толкова много животни и растения? Взе да става прекалено мрачно в този пост и искам да споделя с вас едновременно нещастието и щастието си.Тези дни бе отрязана сливата, която посадихме с молята любима преди две години пред нейния блок. Миналата година окосиха дръвчето частично, а тази година го довършиха, след като всичко бе окосено решиха, че и дървото трябва да си ходи, но здраве да е... това ме мотивира да садя още. И все пак нека споделя и нещо красиво, защото мъката е просто началото на радостта, както и радостта е началото на една мъка. А по повод борбата едно индианско пророчество гласи: 

"Едва след като последното дърво бъде отсечено,

едва след като последната река бъде отровена,

едва след като последната риба бъде уловена,

едва тогава вие ще откриете,

че парите не стават за ядене."

2 неща които лесно ни сближават с природата.

В забързаното си ежедневие за жалост не обръщаме внимание на заобикалящата ни среда.Естествено не казвам нищо ново, но същевременно с това желая да споделя с вас колко просто е човек да се приближава към природата запазвайки натоварения си ритъм и увеличавайки функционалността си в ежедневните задължения.

1. Грижете се за някое животинче. Най-лесното което можем да направим е просто да си носим малко парченце хляб в чантата или да отчупим от закуската си и ако се огледаме все ще намерим с кой да споделим тази храна. Най-обичам да я споделям с птиците и междувременно слушам мелодийте които излизат от тях. Ако желаете птиците да хапват от ръката ви хранете по-често едни и същи птици и постепенно намалявайте разстоянието между храната която им давате и вашата ръка и накрая ще дойдат, трябва ви само търпение. Някои птици са по-неплашливи от другите и препоръчвам да започнете с гълъби.
2. Поливайте растенията. Ако първото ви е много сложно, то поливането на растенията е за вас. Поливайки редовно саксийките които стоят в стаята ви или тази на родителите и приятелите ви (ако нямате у вас) вие се сближавате с природата толкова незабелязано. Според някои вярвания растенията обменят енергия и идеи с нас и могат да ни помогнат по някакъв начин.

Ден без добро дело е изгубен ден. Нито един акт на милост и доброта не е извършен напразно.

P.S- желая да споделя с вас клипчето, което направи приятелката ми както и нейният профил в deviant art - Ето тук