Вчера цъкайки на компютъра и пропилявайки поредния почивен ден след дългата работна/тренировъчна седмица реших спонтанно при отправено предложение да отида на разходка в гората до село Доброглед (на ~15 км от Варна) . Наскоро си закупих книга за гъбите в България и се надявах да снимам много гъби , които после да сравня в книжката, но нямаше такова разнообразие каквото очаквах. Въпреки това ето какво грабна окото ми- изоставеното птиче гнездо, единственият минзухар сред нападалите листа и тези малки гъбки поникнали върху мъхест камък все едно това е умален размер на свят с всякакви чудни съзнания живеещи в него. И естествено не можем да пропуснам случайно падналото дърво докоснато леко с трион... проблемът е, че не беше единственото.
колко интересно... когато човек има нужда да се поразходи, дори няколко изображения могат да го заведат на въображаемо пътуване. Да, преживяването не е като физически престой на друго място ...да го видиш, да го вдишаш, да го помиришеш, да го докоснеш и въпреки това и такова пътуване носи ценност ...само трябва да си с подходящата настройка. Красиви цветове!
ОтговорИзтриване