Здравейте приятели! Минаха години от последния ми пост, но какво да се прави. Човек мина ва през какви ли не неща. Ще ви разкажа в някоя от следващите публикации с какво се занимавах през тези години, но нека днес да поговорим за друго. 2020 година ни изненада с COVID-19 (само го споменавам да ми остане спомен) и сега след като мерките от карантината най-после започнаха да се отпускат можем да се посветим на това да загубим някое килце, което сме натрупали при почти двумесечното стоене вкъщи. Моята огромна радост е, че от няколко дена морската градина във Варна е отворена. Като всеки друг неразбрал бързах да отида с колелото да покарам,че натрупах и аз доста излишни килограми и ме сърбят стъпалата за приключения. Уви , не успях да карам, защото през деня е позволено за майки с деца и кучета,а вечер и сутрин за индивидуално спортуващи. Върнах се вечерта и за моя не особено голяма изненада открих стотици,ако не хиляди хора препълващи морската градина и плажа на Варна от край до край. Успях все пак 2 дена подред да карам по 35 километра и открих ( преоткрих) това което всъщност ми беше липсвало толкова време. Не беше липсата на движение, защото аз така или иначе си спортувах редовно у дома. Липсваше ми природата. И то не от вчера, а като цяло последните години почти скъсах връзката си с природата и желая да поправя тази грешка. Въпреки,че излязох с цел спорт, карайки колелото видях безброй красоти. От цъфналата глициния до малките птиченца, морето, камъните, вълните, залеза и прочие красоти. Надявам се занапред заедно да се завърнем към природата и да споделяме преживяванията си. Очаквайте много истории занапред в иначе малкият ми и не особено поддържан блог. Благодаря ви,че четете! Ако имате интерес в скоро време ще намеря начин да оставя някъде и instagram профила си и другите социални медии.
