Приеха ме да уча !!! И сега какво ...

И така както обещах ще разкажа горе-долу какво се случи през последните години. Едно от съдбоносните неща е, че ме приеха да уча отново ,но сагата е голяма. Без да навлизам в твърде много подробности около обстоятелствата , на 25-26 години реших,че искам да пробвам един последен път да кандидатсвам медицина в МУ-Варна да знам ще ставам ли лекар и ли няма. Трябва да вметна ,че жена ми 100 пъти ме пита дали съм сигурен, че това искам и ме предупреди с достатъчно силни думи, че е трудно (меко казано). Всеки който е кандидатсвал медицина е запознат с процедурата, но за тези които не са ще кажа, че хората (учениците в училище основно) се подготвят по 3-4 години с уроци и какво ли не за тези кандидатстудентски изпити, а аз реших декемрври месец, че ще се подготвя сам. Започнах да уча по химия и открих, че не знам нищо от 7 -ми клас нататък. Абсолютно от нулата започнах с химията и след един месец вече бях готов да се откажа, а след два месеца получих най-примамливото предложение за работа, което и сега 4 години след това все още обмислям :D .Та след като видях, че сам надали ще се справя се свързах с 6 учителя по химия. Отговорите които получих варираха от " Заета съм" , "Късно сядаш да се подготвяш, не можеш да се справиш за толкова малко време" , " Много си възрастен " и любимото ми " Не ти ли стигна колежа? " . Тука ще вметна, че в колежа кандидатствах два пъти и на вторият път ме приеха по второ желание специалност "Медицински лаборант" , което нямах понятие какво е,но все пак го завърших и работих ( с кеф ) . Та да се върна на основната тема - амбицирах се от отказите на преподавателите и си изградих система за концентрирано учене по 6 часа на ден. Запознах се с абсолютно всички статистики за кандидатстудентските кампании в цяла България за специалностите медицина, дентална медицина и фармация за последните 12 години и пресметнах точно колко усилия трябва да положа за да се справя, въпреки че шансовете не бяха на моя страна, още повече, че кандидатствам с четворки от училище. Много хора ми казаха " Е, ти си момче, при вас е по-лесно". По-лесно е , но не и за тези които са с ниски оценки от училище и не са мислили когато е било време. Системата ми за учене се оказа достатъчно успешна и за 3 месеца успях да се подготвя за предварителния изпит по химия на който изкарах точно 3.15 ,което за човек който започва от нулата с химията и няма учител за подготовка си е чисто постижение. Тук е моментът в който искам да благодаря на създателите и учителите на сайта ucha.se , който ми помогна да науча основите в химията.  Оттук насетне по мои изчисления ми остана само да изкарам 5 по биология и съм 100% вътре . След 3 седмици интензивна подготовка успях да изкарам 4.85 по биология и най-после всичко за мен приключи. Всичко беше изчислено и нямаше никакъв шанс за неуспех. Бях се зарекъл да направя 2 неща като ме приемат - да си купя пиано и да меся хляб 40 дена всеки ден. Почувствах, че съм се справил и закупих пиано ( на което и до ден днешен се уча да свиря разбира се без учител ) и започнах да меся хляб всеки ден. Излезе първото класиране и ми се откачи мандибулата. Балът за медицина за мъже не е бил толкова висок от 12 години. Нямах никакви шансове ,но въпреки това не загубих надежда. На 40-тия ден от месенето на хляб излезе 6-то класиране за фармация. Имаше само 2-ма приети и един от тях бях аз. Радост до небесата!  И така дойде първият учебен ден и въпреки ,че се бях запознал с това , че ще изучавам най - омразните за мен предмети , а именно химия, физика и математика , дори не подозирах какво точно ме очаква. Първи учебен ден и осъзнах каква грешка съм направил да се запиша. Но бях казал дума - каквото започна тази година ще го завърша. И ето сега съм в сесия, 3-ти курс фармация. Остават ми още 2 години и 4 месеца до държавните изпити за евентуалното ми завършване. В продължение на почти 3 години не мина ден в който да не се оплаквам от решението ми и да искам да напусна фармацията и да се върна към лаборантската професия. " И това ще мине " ... Изводът от тази ситуация не е един ,но и още предстои да науча за живота от вземането на това решение и надявам се като завърша всичко да си е струвало. Най-вече се извинявам на жена ми за всичко на което я подлагам и й благодаря за силната подкрепа, която съм сигурен,че единици жени биха направили за мъжа си. Благодаря! Това е моята история относно второто ми и надявам се последно образование .

Ако желаете да ме подкрепите да следвам мечтите си може да почерпите едно кафе с този линк, а какви всъщност са мечтите ми ще научите в следващите постове :) - https://www.buymeacoffee.com/ufoguy