Приеха ме да уча !!! И сега какво ...

И така както обещах ще разкажа горе-долу какво се случи през последните години. Едно от съдбоносните неща е, че ме приеха да уча отново ,но сагата е голяма. Без да навлизам в твърде много подробности около обстоятелствата , на 25-26 години реших,че искам да пробвам един последен път да кандидатсвам медицина в МУ-Варна да знам ще ставам ли лекар и ли няма. Трябва да вметна ,че жена ми 100 пъти ме пита дали съм сигурен, че това искам и ме предупреди с достатъчно силни думи, че е трудно (меко казано). Всеки който е кандидатсвал медицина е запознат с процедурата, но за тези които не са ще кажа, че хората (учениците в училище основно) се подготвят по 3-4 години с уроци и какво ли не за тези кандидатстудентски изпити, а аз реших декемрври месец, че ще се подготвя сам. Започнах да уча по химия и открих, че не знам нищо от 7 -ми клас нататък. Абсолютно от нулата започнах с химията и след един месец вече бях готов да се откажа, а след два месеца получих най-примамливото предложение за работа, което и сега 4 години след това все още обмислям :D .Та след като видях, че сам надали ще се справя се свързах с 6 учителя по химия. Отговорите които получих варираха от " Заета съм" , "Късно сядаш да се подготвяш, не можеш да се справиш за толкова малко време" , " Много си възрастен " и любимото ми " Не ти ли стигна колежа? " . Тука ще вметна, че в колежа кандидатствах два пъти и на вторият път ме приеха по второ желание специалност "Медицински лаборант" , което нямах понятие какво е,но все пак го завърших и работих ( с кеф ) . Та да се върна на основната тема - амбицирах се от отказите на преподавателите и си изградих система за концентрирано учене по 6 часа на ден. Запознах се с абсолютно всички статистики за кандидатстудентските кампании в цяла България за специалностите медицина, дентална медицина и фармация за последните 12 години и пресметнах точно колко усилия трябва да положа за да се справя, въпреки че шансовете не бяха на моя страна, още повече, че кандидатствам с четворки от училище. Много хора ми казаха " Е, ти си момче, при вас е по-лесно". По-лесно е , но не и за тези които са с ниски оценки от училище и не са мислили когато е било време. Системата ми за учене се оказа достатъчно успешна и за 3 месеца успях да се подготвя за предварителния изпит по химия на който изкарах точно 3.15 ,което за човек който започва от нулата с химията и няма учител за подготовка си е чисто постижение. Тук е моментът в който искам да благодаря на създателите и учителите на сайта ucha.se , който ми помогна да науча основите в химията.  Оттук насетне по мои изчисления ми остана само да изкарам 5 по биология и съм 100% вътре . След 3 седмици интензивна подготовка успях да изкарам 4.85 по биология и най-после всичко за мен приключи. Всичко беше изчислено и нямаше никакъв шанс за неуспех. Бях се зарекъл да направя 2 неща като ме приемат - да си купя пиано и да меся хляб 40 дена всеки ден. Почувствах, че съм се справил и закупих пиано ( на което и до ден днешен се уча да свиря разбира се без учител ) и започнах да меся хляб всеки ден. Излезе първото класиране и ми се откачи мандибулата. Балът за медицина за мъже не е бил толкова висок от 12 години. Нямах никакви шансове ,но въпреки това не загубих надежда. На 40-тия ден от месенето на хляб излезе 6-то класиране за фармация. Имаше само 2-ма приети и един от тях бях аз. Радост до небесата!  И така дойде първият учебен ден и въпреки ,че се бях запознал с това , че ще изучавам най - омразните за мен предмети , а именно химия, физика и математика , дори не подозирах какво точно ме очаква. Първи учебен ден и осъзнах каква грешка съм направил да се запиша. Но бях казал дума - каквото започна тази година ще го завърша. И ето сега съм в сесия, 3-ти курс фармация. Остават ми още 2 години и 4 месеца до държавните изпити за евентуалното ми завършване. В продължение на почти 3 години не мина ден в който да не се оплаквам от решението ми и да искам да напусна фармацията и да се върна към лаборантската професия. " И това ще мине " ... Изводът от тази ситуация не е един ,но и още предстои да науча за живота от вземането на това решение и надявам се като завърша всичко да си е струвало. Най-вече се извинявам на жена ми за всичко на което я подлагам и й благодаря за силната подкрепа, която съм сигурен,че единици жени биха направили за мъжа си. Благодаря! Това е моята история относно второто ми и надявам се последно образование .

Ако желаете да ме подкрепите да следвам мечтите си може да почерпите едно кафе с този линк, а какви всъщност са мечтите ми ще научите в следващите постове :) - https://www.buymeacoffee.com/ufoguy

Разходка на битака ( бит пазар , flea market ).

Здравейте приятели! Днескашната публикация няма да има снимки, защото се оказа,че на мястото което посетих е забранено снимането. Ще се опитвам да пресъздам картинката с думи. Бит пазар, битак или още клошинг или flea market е мястото на което се събират всякакви хора ( без предубеждения това са си 90 % цигани ) , разстилат (или не) разни платнища по земята на улицата,до казаните за боклуки, по калта и къде ли не и стоварват всичко що е намерено по казаните, крадено или наследено. Нека започна историята от самото начало... идеята да отида на бит пазара ми дойде след като следя от дълго време цените на игрите в сайтове като olx и базар БГ и си казах,че може на такова място сред боклуците да открия това което търся и то на много по-ниска от пазарната цена. Тъй като неформално колекционирам стари електронни игри и дискети с моят приятел и кръстник отпрашихме след почти никакво приготовление събота сутринта към местопрестъплението. Голяма тайна е във Варна къде се намира прословутия бит пазар. Ами намира се под зеленчуковата борса. Това ми е обяснението като човек, който не е много запознат с града в който живее.  На всяка крачка се чуват пазарлъци и чалга, а миризмата във въздуха е запомняща се, но не е особено неприятна. Продават се стари монети, техника, стотици счупени телефони и таблети, колела, всякакви домакински потребности, инструменти, монитори, телевизори, дори и пакетирана храна и анцузи. След кратко обикаляне най-после намерихме заветните дискети, които бяха моята цел. Пазарлъка започна . Соча две дискети и казвам на възрастната продавачка " За колко ги даваш ?" Замисли се за миг и каза " 4 лева ти ги давам двете " . Мисля си " О,Боже,първият ми пазарлък,а аз се притесних вече". Клекнал подхвърлих дискетите и казах " По лев ти давам за всяка " и си тръгнах след като чух "не". След мен започнаха виковете " Ти какво си мислиш,че ще ти ги дам за 2 лв ли? Тука един човек всеки ден ги купува" . Продължаваме с приятеля ми и обсъждаме как ще ги купя след 5 мин,ако още са там и не правим и 10 крачки при което бабата се провика " Момче,момче,дай двата лева и ги вземай". След като разгледахме всичко и междувременно се включиха нови играчи на пазара стигнахме до края където открихме една стара "СЕГА" . Изглеждаше страхотно! Не знам обаче, защо реших,че няма да я купя за 7 лв ,а тя дори и да не работеше щях да си избия парите,защото към нея имаше бонус две дискети и отделно от едно малко циганче купих една още за 1 лв. В крайна сметка всичко приключи, 2 от 3 дискети работят и ние с приятеля ми бяхме доволни и си набелязахме стока за следващи ходения. Плейстейшъни за 10 лева, музикални инструменти и прочие само чакат своя купувач. Тъй стана обаче,че дали от кафето което пих след 18 ч или по причина,че мислех за изпуснатата супер изгодна оферта на сегата , не можах да спа като хората. Нямам търпение за следващото си пътуване към клошинга.

П.С - Ако желаете да подкрепите развитието на блога и всичко друго с което се занимавам, можете да ме черпите едно кафе :D - https://www.buymeacoffee.com/ufoguy

Метален барабан ( Steel tongue drum )

Здравейте приятели! Една от многото мои страсти са музикалните инструменти и разбира се музиката, която може да се създаде с тяхна помощ. Уви въпреки,че имам толкова много музикални инструменти не съм добър в нито един,но това не ми пречи да изпитвам удоволствие когато свиря. Та днес ще ви разкажа за един от странните инструменти които имам и как се сдобих с него. Преди 7-8 години жена ми ме запозна с музикален инструмент, който прилича на летяща чиния и се нарича hang drum . В интернет изслушах доста клипчета,но цената му не беше никак по джоба ми. Хенг барабанът се произвеждаше тогава само по поръчка и цената му варираше между 1000-2000$,сега е малко по-евтин,но пак си остава скъп. За щастие любимите ми приятели китайци са изработили евтин вариант наречен Steel tongue drum.

Успях да си закупя инструмента по ebay , но се наложи и да се запозная с горчивата страна на покупките по интернет, а именно всички допълнителни такси и бюрократщина. Самият барабан струваше 90 $ , но тичайки насам натам в последните работни часове на митницата в крайна сметка след 3 часа тичане, нерви и разправии с неблагоразположените лелки работещи на там, успях да заплатя допълнителните 20% ддс и 16 лв за освобождаване на пратката и няколко дена след това получих обаждане,че мога да си получа барабанчето. За мое щастие получих точно това, което исках. Така и не съм се научил още да свиря на този инструмент, но силно се надявам, че интересът на жена ми към него ще се засили и това ще бъде основният и музикален инструмент. Е хайде ще ви оставя дотук с тази история и ще споделя клипче от момента в който го получих и разопаковах, както и такова на което "свиря" и малко снимки. Желая на всички прекрасен ден и както винаги God bless and happy painting! 

Завръщането ,ама не от карантината а към природата

Здравейте приятели! Минаха години от последния ми пост, но какво да се прави. Човек мина ва през какви ли не неща. Ще ви разкажа в някоя от следващите публикации с какво се занимавах през тези години, но нека днес да поговорим за друго. 2020 година ни изненада с COVID-19 (само го споменавам да ми остане спомен) и сега след като мерките от карантината най-после започнаха да се отпускат можем да се посветим на това да загубим някое килце, което сме натрупали при почти двумесечното стоене вкъщи. Моята огромна радост е, че от няколко дена морската градина във Варна е отворена. Като всеки друг неразбрал бързах да отида с колелото да покарам,че натрупах и аз доста излишни килограми и ме сърбят стъпалата за приключения. Уви , не успях да карам, защото през деня е позволено за майки с деца и кучета,а вечер и сутрин за индивидуално спортуващи. Върнах се вечерта и за моя не особено голяма изненада открих стотици,ако не хиляди хора препълващи морската градина и плажа на Варна от край до край. Успях все пак 2 дена подред да карам по 35 километра и открих ( преоткрих) това което всъщност ми беше липсвало толкова време. Не беше липсата на движение, защото аз така или иначе си спортувах редовно у дома. Липсваше ми природата. И то не от вчера, а като цяло последните години почти скъсах връзката си с природата и желая да поправя тази грешка. Въпреки,че излязох с цел спорт, карайки колелото видях безброй красоти. От цъфналата глициния до малките птиченца, морето, камъните, вълните, залеза и прочие красоти. Надявам се занапред заедно да се завърнем към природата и да споделяме преживяванията си. Очаквайте много истории занапред в иначе малкият ми и не особено поддържан блог. Благодаря ви,че четете! Ако имате интерес в скоро време ще намеря начин да оставя някъде и instagram профила си и другите социални медии.