Еньовден с колело

Днес рано сутринта реших да грабна колелото и да покарам малко ( 50км ) в морската градина във Варна. Споделям впечатленията си от сутринта в клипчета и две снимки (извинявам се за пръстите на клипчетата, но това си е типично в мой стил). Също така имах щастието да събера първите семена от невени и латинки от градинката ми. Прекрасен ден ви желая! Пускам първа част,който има желание нека изгледа и другите две.

Отново с гълъбите

Вълшебството на живота

Едно от най-прекрасните неща в живота е зараждането на нов живот. Най-съм удивен от това как цветенцата поникнали от едно семенце ни даряват с толкова много радост и блага, както и насекомите се облагодетелстват от цветята. Преди няколко години направих един експеримент- посадих 12 бобчета и от тях получих реколта достатъчна да нахрани 5 души. Толкова е лесно да си съберем желаните семена вместо да даваме куп пари и да пазаруваме по интернет и магазините и това е причината да споделям с моите читатели как се събират семена... по-точно от къде. При повечето растения след като увяхнат цветовете ако са опрашени започва зараждането на плода в който може да се открие семката или ако не са опрашени ( и не са плодни) директно се образуват семена. От една латинка могат да излязат над 20 семена и всяко едно от тях през следващата година ще е с кълняемост 90-95%. В момента в който семената започнат да придобиват кафеникав цвят вече може да ги откъснете ( трябва да падат с лекота ) и да си ги запазите за следващата година. В момента латинките и невените започват да образуват семена и щом станат кафеникави ще си събера. Ще споделя снимки от други цветя веднага щом мога.

Tropaeolum ( латинка )

Като начинаещ градинар попаднах миналата година на латинката и останах много очарован от нея. Закупих си  семена и като дойде сезона в който от собствените си латинки напълних шепи с нови семена бях много щастлив. Нямах търпение за следващата година когато ще си посадя новата реколта и ще раздам на приятели и познати семенца. Тази година посадих семената на открито още през март, дълго време нищо не изникваше от почвата и предположих, че няма да имам късмет. За мое щастие се оказа точно обратното, та даже днес открих един вид латинка, който миналата година го нямаше в градинката ми и благодаря на пчелите и генетиката за това прекрасно съвпадение. Тъй като не съм привърженик на краденето на статии просто ще споделя с вас тази статия и малко снимки от моята градинка пред блока.

Легенда за кипариса

Легендата е цитирана от " Древногръцки легенди и митове" : 

 "На остров Кеос, в Картейската долина, имало един елен, посветен на нимфите. Този елен бил много хубав. Клонестите му рога били позлатени, бисерно огърлие красяло шията му, а от ушите му се спускали скъпоценни украшения. Този елен съвсем не се страхувал от хората. Той идвал в домовете на жителите и драговолно протягал шия към всеки, който искал да го погали. Всички жители обичали елена, но най-много го обичал младият син на царя на Кеос, Кипарис - любим приятел на стрелометеца Аполон. Кипарис отвеждал елена на поляни със сочна трева и до звънливо шуртящи ручеи; той украсявал могъщите му рога с венци от дъхави цветя; често пъти, играейки с елена, младият Кипарис със смях се метвал на гърба му и се разхождал на него по цъфтящата Картейска долина.
   Било жежко лятно пладне; слънцето силно печало; въздухът трептял от горещината. Еленът се скрил на сянка от пладнешката жега и легнал в храстите. Случайно там, където лежал еленът, дошъл на лов Кипарис. Той не познал своя любим елен, тъй като го прикривал листакът, хвърлил по него острото си копие и смъртоносно го наранил. Младият Кипарис бил неутешим в скръбта си; той молел сребролъкия бог да му позволи да тъгува вечно. Аполон се вслушал в молбата му. Младежът се превърнал в дърво. Къдриците му станали тъмнозелени листа, тялото му се покрило с кора. Той се изправил пред Аполон във вид на стройно дърво, кипарис; върхът му се издигал като стрела към небето. Тъжно въздъхнал Аполон и промълвил:
    - Винаги ще скърбя за теб, прекрасни младежо, и ти ще скърбиш за чуждото нещастие. Бъди прочее всякога със скърбящите.
   Оттогава гърците окачвали клонче кипарис на вратата на къщата, където имало умрял; със зеленина от кипарис украсявали погребалните клади, на които изгаряли телата на умрелите, и при гробовете насаждали кипариси."

Ден на розата

България - земя на рози ... или поне такава беше славата на нашата родина. Вече е малко късно, но се надявам догодина да подпомогна за възстановяването на тази слава. По някаква чиста случайност днес разбрах, че на 31.05 и 1.06 всяка година се чества денят на розата в България. Не е много разпространен празник, смятам да го отчета в блога си с тези снимки на прекрасни рози.