Вълшебството на живота

Едно от най-прекрасните неща в живота е зараждането на нов живот. Най-съм удивен от това как цветенцата поникнали от едно семенце ни даряват с толкова много радост и блага, както и насекомите се облагодетелстват от цветята. Преди няколко години направих един експеримент- посадих 12 бобчета и от тях получих реколта достатъчна да нахрани 5 души. Толкова е лесно да си съберем желаните семена вместо да даваме куп пари и да пазаруваме по интернет и магазините и това е причината да споделям с моите читатели как се събират семена... по-точно от къде. При повечето растения след като увяхнат цветовете ако са опрашени започва зараждането на плода в който може да се открие семката или ако не са опрашени ( и не са плодни) директно се образуват семена. От една латинка могат да излязат над 20 семена и всяко едно от тях през следващата година ще е с кълняемост 90-95%. В момента в който семената започнат да придобиват кафеникав цвят вече може да ги откъснете ( трябва да падат с лекота ) и да си ги запазите за следващата година. В момента латинките и невените започват да образуват семена и щом станат кафеникави ще си събера. Ще споделя снимки от други цветя веднага щом мога.

Tropaeolum ( латинка )

Като начинаещ градинар попаднах миналата година на латинката и останах много очарован от нея. Закупих си  семена и като дойде сезона в който от собствените си латинки напълних шепи с нови семена бях много щастлив. Нямах търпение за следващата година когато ще си посадя новата реколта и ще раздам на приятели и познати семенца. Тази година посадих семената на открито още през март, дълго време нищо не изникваше от почвата и предположих, че няма да имам късмет. За мое щастие се оказа точно обратното, та даже днес открих един вид латинка, който миналата година го нямаше в градинката ми и благодаря на пчелите и генетиката за това прекрасно съвпадение. Тъй като не съм привърженик на краденето на статии просто ще споделя с вас тази статия и малко снимки от моята градинка пред блока.

Първите латинки

Нямах намерение да публикувам нещо друго освен първите цъфнали латинки, но все пак желая да споделя с моите читатели деня си. Единственото, което не успях да документирам е как малките врабченца капваха от ръката ми закуска, но ще се постарая скоро да ги заснема. Ето това е разказът ми :